Лисабон - на брега на океана

От доста време исках да създам този блог, където да споделям с вас впечатленията от пътуванията си, защото много от вас често ме питат „Как е там?“, „В кой хотел беше?“, „Препоръчай ми ресторант с хубава гледка?“ и още куп въпроси. Най-после ми остана малко време, което да посветя и на това свое начинание или по скоро и на тази част от живота ми – пътешестването. Щастлив съм, че ще можем да споделяме заедно емоциите от новите ми дестинации.

Всички, които ме познават, знаят колко много обичам да пътувам и колко мразя да се застоявам на едно място, откъдето идва и името на сайта – Balkan Nomad. Въпреки, че паспортът ми е български, със сигурност бих се определил като гражданин на света. Благодарен съм, че съм имал възможността да пътувам доста, да се сблъсквам с какви ли не ситуации, да се запознавам с толкова нови и различни места, култури и хора, и точно за това вярвам и потвърждавам твърдението, че след всяко пътуване човек се връща променен и с обогатен ум. Всяко едно пътуване, независимо дали е до близка страна или до друг континент, те променя, защото пътуването те кара да мислиш, да разсъждаваш, да тълкуваш и да си задаваш въпроси, които никога не би, ако си беше вкъщи.

Радвам се, че първата ми публикация за тази година е за дестинация, която се превърна в любима за мен и със сигурност ще посетя отново, а именно Португалия – най-западната европейска държава по суша, която все още си остава по-екзотична и непозната за българина. Може би това е причината да ми хареса толкова много и да ме привлече, защото никога не съм харесвал клишираните места, на които всички ходят.

Португалската столица е лесно достъпна, защото има директни полети от София, както с редовни авиолинии, така и с нискотарифни. За тези от вас, на които цените на билетите им се струват високи, мога да предложа да летите до Мадрид и от там до Лисабон. Директният полет е с продължителност близо 4 часа, но ви уверявам че дългият полет си струва.

Едно от задължителните неща при всяко пътуване, е да опиташ местната кухня и естествено аз като един виден чревоугодник, не пропуснах да ѝ се насладя. Португалската кухня е много близка до испанската – навсякъде предлагат известните в Испания паеля, гаспачо и сангрия. Интересното тук са рибите, защото са прясно-уловени от океана и вкусът е в пъти по-различен от тези, които ядем в България. Естествено и зависи в какви ресторанти сядате. Моят съвет е да избягвате заведения за хранене в центъра, защото храната няма нищо общо с местната традиционна, а същото така в повечето случаи не е прясна. Един от дните обядвахме в ресторант на брега на океана, построен върху скалите. Гледката беше уникална, както и храната. Разбира се цените в такива заведения си струват, но пак казвам – аз предпочитам качеството пред ниската цена. Моето предложение за вас е ресторант Gordinni, който е извън града но пък е близо до плажовете.

Изненадах се, че въпреки малките размери на града, нощният живот е доста развит. Пълно е с млади хора и вечер след 8-9 часа градът е не по-малко оживен, отколкото през деня. Има квартал само с клубове и барове, като впечатление ми направи че всички са на улицата с чашите си. Оказа се, че е така защото баровете са малки и тесни и половината стоят пред бара и си говорят и пият, което ми се стори странно отначало, но пък така се социализираш бързо и лесно. Също така имайте предвид, че в Португалия не остават по-назад от България – повечето клубове работят до 7, дори 8 сутринта.

Задължително трябва да посетите градчето Синтра, на около 30 км от Лисабон. Може да стигнете с кола за 30 минути или с влак за 30-40 мин. Там може да посетите един от символите на Португалия – дворецът Пена. По принцип не обичам да обикалям по музеи и дворци, защото съм бил в едни от най-големите в Европа, но ви уверявам че си струва да го посетите. Характерен е с това, че е построен на върха на скала и има гледка към океана и към Лисабон. Бил е манастир в средновековието, но са го преустроили в лятна резиденция и е много красив заради различните цветове, в които е боядисан. Отново идеално място за снимки.

Друго място, което ви препоръчвам да посетите, въпреки че аз не успях, е статуята на Исус (Алмада). Намира се на отсрещният бряг срещу Лисабон и гледа точно към града. Статуята е копие на световноизвестната такава в Рио де Жанейро, но е по-висока. Когато отидохме тъкмо бяха затворили и това е нещото, което задължително ще посетя при следващото си ходене там.

Лисабон е едно, от местата, където бих се върнал и дори бих живял там. Климатът ми допада, както и близостта до океана, различните култури в града.