Осеновлашки манастир "Седемте престола"

Все още доста непознат за мен, освен страшно красив и криещ невероятни, спиращи дъха гледки, Врачанският Балкан е изпълнен с най-разнообразни местенца, подходящи за бягство от забързаното ежедневие сред спокойствието на природата. Скални феномени, водопади, екопътеки, манастири, поляни за пикник, музеи, възрожденска история – на когото каквото му се прииска.

В тази статия ще ви разкажа за един много интересен манастир, до който стигнахме съвсем случайно и непланирано. Всъщност, на връщане към София от Черепишкия манастир, явно увлечени в разпаления си разговор в колата, пропуснахме някоя от отбивките, и шофирайки по живописните пътища край Искърското дефиле се озовахме пред вратите на Осеновлашкия манастир, по-известен като манастир „Седемте престола“. До тогава не бях чувал за него, но отвън изглеждаше много красиво и решихме да го посетим. За пореден път се убеждавам, че няма случайни неща!

Манастирът се оказа доста приятно и спокойно местенце. За щастие беше почти празен, може би защото вече беше късния следобед в неделя. Единственото, което се чуваше беше чуруликането на птичките, кацнали по огромните секвои в двора на манастира, впечатляващи с внушителните си размери. Осеновлашкият манастир е действащ мъжки манастир, предлагащ и места за настаняване. Един от монасите, който ни посрещна още на входа на манастира, беше така любезен да ни разкаже малко повече за историята и легендите около светата обител.

Как да стигнем до манастира

Манастирът „Седемте престола“ се намира на около 80 км от София и се стига до там пътя към Искърското дефиле. Пътува се около час и половина с кола. След като се стигне до гара Елисейна се поема по тесен асфалтов път към село Еленов дол. От гара Елисейна до манастира разстоянието е 10 км. Може да се пътува до там и с влак по главния път София-Мездра, като се слиза на гарата в село Елисейна, откъдето има автобус до манастира.

Искърското дефиле е изключително живописно и красиво, така че със сигурност пътуването до там, дали с кола или с влак, със сигурност ще бъде вълнуващо и запомнящо се за вас. На мен лично природата и зеленината ми действат много успокояващо и вдъхновяващо, за това и често избирам дестинации, сгушени някъде из планински или гористи местности.

Пред самия манастир има удобен обособен паркинг за поне двайсетина коли, беседка, няколко пейки и място, където да поседнете край рекичката от другата страна на пътя.

История на манастира

[blockquote align=“none“ author=“„Клепалото бие“  Иван Вазов „]

„Един само спомен и чудо незнайно:

тук всяка неделя, по тъмни зори,

гласът на клепало разнася се тайно

по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,

прекръсти се бързо, нататък завий

и плахо се шушне: – Света е неделя!

Калугерът божи клепалото бий!“

 [/blockquote]

Църквата на манастира

Манастирската църква датира от XI век, но днес не е останала и следа от автентичната архитектура.  През 1770г. троянски майстор ремонтирал основно църквата, която днес може да се види в  ранновъзрожденски архитектурен вид. Сградата е уникална със своите седем олтара и няма еквивалент в България. Четири основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният седми олтар е разположен срещу входа на църквата. Всеки „престол” образува параклис с отделни стенописи и иконостас, посветен на български светец.

В църквата има много красива икона на Рождество Богородично, която според преданията е донесена от полуостров Атон.